|
Молекулярно-генетични изследвания на VHL гена
отговорен за развитие на von Hippel-Lindau синдром Von
Hippel-Lindau синдрома (VHL) е наследствено генетично
заболяване с изява най-често в ранна възраст до 20та/30та
годишнина, при което се наблюдава развитие на множество тумори и
кисти в различни органи на човешкото тяло, които могат да бъдат
доброкачествени и/или злокачествени. VHL се характеризира с
хемангиобластоми в мозъка, костния мозък и ретината; бъбречни
кисти и бъбречен клетъчен карцином (хипернефрома); феохромоцитом и
параганглиом; панкреатични кисти и панкреатични невроендокринни
тумори; тумори на ендолимфатичния сак; цистаденоми на
надсеменника. Хемангиобластoмите в 80% от случаите възникват в
мозъка, 20 % от случаите в костния мозък и много рядко по
периферните нерви.
За поставяне на диагнозата VHL е
нужно по клинични симптоми пациентът да попадне в една от
изброените три групи:
(1) повече от един
хемангиобластом в ЦНС или ретината; 2) един хемангиобластом в ЦНС
или ретината, и висцерално усложнение (множество бъбречни,
панкреатични или чернодробни кисти; феохромоцитом; бъбречен тумор)
с изключение на бъбречни кисти и кисти на надсеменника, или (3)
всяко едно от гореизброените с фамилна история.
Молекулярно-генетичен анализ с цел търсене на мутации се
препоръчва, когато е изпълнен един от изброените критерии:
(1)
открити са класически VHL симптоми при конкретния пациент и/или
при преки родственици;
(2) идентифицирана е герминативна
мутация в семейството;
(3) фамилна история на бъбречен клетъчен
карцином, хемангиобластом, или феохромоцитом;
(4) съмнение за
VHL в случаи с билатерални тумори, мултицентрични тумори в един
орган, или
VHL-асоциирани тумори при млади пациенти (като
пример: <50 години с хемангиобластома или феохромоцитома или <30
години с бъбречен клетъчен карцином).
Честотата на
заболяването е 1:36 000 индивиди. Унаследяването е автозомно
доминантно с 50% риск за предаване на мутантния алел в
потомството. Около 80% от диагностицираните случаи на VHL имат
засегнат родител, а 20% от случаите са резултат от de novo
мутация. Ако патологичният вариант открит при изследвания пациент
не се детектира в ДНК изолирана от венозна кръв, то откритото
изменение е резултат от герминативен мозайцизъм или de novo
мутация. В някои случаи липсата на фамилност може да бъде обяснена
с неправилно диагностицирани родственици от първо поколение, които
са починали на ранна възраст. Наблюдава се висока пенетрантност на
заболяването. Открити са над 500 патологични варианти, от които
частични делеции, големи делеции и делеции на целия ген, които са
около 10% от случаите, in-frame делеции/инсерции (6%), frameshift
(13%), nonsense (11%), missense (52%) и splice-site варианти (7%).
Молекулярно-генетичната диагностика се базира основно на
PCR-секвениране на екзоните на гена като първа стъпка за търсене
на точкови мутации и MLPА (Multiplex Ligation-dependent Probe
Amplification) анализ като втора стъпка за откриване на големи
делеции и дупликации.
VHL синдромът е комплексно
заболяване и диагностицирането му е трудно, тъй като по клинични
характеристики може да се обърка с други невроендокринни синдроми
със сходна клиника
Диагностицирането на различните видове
тумори особено при деца и извършването на молекулярногенетично
изследване при засегнатите пациенти и членовете на техните
семейства е важно за поставяне на правилна диагноза.
Изключително важно е осъществяването на пренатална диагностика в
засегнатите семйства. Лаборатория Геника е специализирано звено за
извършване на генетични изследвания в България. Лабораторията
разполага с регистратури в София, Варна и Пловдив, като
централната лабораторна площ, където се извършват самите
изследвания се намира на ул.“Ами Буе” №84, София 1612.
Лабораторията разполага с модерна апаратура и екип от специалисти
с международна квалификация за извършване на генетични
изследвания.
Prof. Albena Todorova
Genetic Medico-Diagnostic Laboratory
Genica
Genome Center Bulgaria
Ami Bue str. 84
Sofia,
1612,
Bulgarria
+359 897 912 488
http://www.genicalab.com
|
